През последните години често ме търсят жени за консултация, които имат проблем с наднорменото тегло.
Веднъж една от тях ми каза:
„Йовче, аз не мога да се доверя на човек, който ми говори за емоционално здраве, а е дебел като мен. Въобще не го смятам за авторитет. Подминавам го веднага. Затова съм дошла при теб.“
Отговорих ѝ:
„Добре, благодаря ти за доверието. Но това означава ли, че си мислиш, че щом един човек е елегантен, той е по-балансиран емоционално?“
„Не винаги. Но наднормените килограми говорят много за човека.“
В края на консултацията я попитах:„Какво си взе от днешната ни среща?“
Отговори ми следното:
„Изумена съм до какви осъзнавания ме доведоха въпросите ти. Искам да те питам нещо – ти била ли си някога дебела?“
„Не. Това ми беше най-големият страх още от дете – да не се налага да нося излишни килограми. И именно затова тази тема през целия ми живот ме е вълнувала.“
Сетих се за тази история от преди години, защото миналата седмица самата аз имах подобно преживяване. Търсех професионален апарат, с който да измеря мускулната си маса. Препоръчаха ми диетолог, който разполага с такъв апарат. В момента, в който я видях, усетих силна съпротива да се свържа с нея, заради външния ѝ вид. Нямах нужда от нея като диетолог. Исках единствено да използвам апарата. Но фактът, че е с наднормено тегло, а е диеталог, моментално ме отблъсна.
И тогава се хванах. Направих точно това, което преди години беше направила моята клиентка. Направих извод за човек, когото изобщо не познавам, само въз основа на външния му вид. А колко малко всъщност знаем за човека срещу нас...На мен самата често ми пишат:„Обърни си внимание на торбичките под очите.“Да. Там са. И ми казват: ,,Ти оцеля."
Те са част от моята история. И са там, защото съм имала много безсънни нощи, в които съм плакала до сутринта и съм се чудила дали ще оцелея и как да си помогна. И точно в тези най-трудни моменти са се родили голяма част от осъзнаванията и мъдростите, които споделям сега с клиентите си и последователите си.
Не винаги означава, че всеки белег по тялото има вътрешна психологична причина, която е сега, възможно е просто да е следа, последствие от нещо преживяно. Но зад всеки човек има история, която не виждаме. Може да е дебел. Може да е слаб. Може да е побелял. Може да има торбички под очите. Може да има витилиго. Може да има белези. Може да изглежда уморен, остарял или просто различен от представата ни за „здрав“, „успешен“ или „балансиран“ човек.
Ние не знаем какво стои зад това, което виждаме. Не знаем какво е преживял. Не знаем какво е преодолял. Не знаем какво е научил. Не знаем какъв човек стои зад тази външност. Виждаме тялото, но не виждаме през какво е преминал човека. Лесно е да сложим етикет и е човешко да го направим. Колко бързо можем да решим: „Този човек не е за мен.“ Понякога само защото не изглежда така, както според нашите представи трябва да изглежда един „добър специалист“.
И може би именно затова си струва понякога да спрем за момент и да си кажем: „Аз всъщност не знам историята на този човек, но мога да му дам шанс да го опозная.“
А ти по какъв критерий се доверяваш на определен специалист? По външния му вид? По личния му пример? По дипломите и квалификациите? По препоръките? Или на начина, по който се чувстваш когато четеш или слушаш информация от него?
Можеш да ми изпратиш отговора си във формата за контакт.