Преди дни осъзнах нещо интересно за себе си след консултация с човек, който заекваше.
Една от емоционалните причини при него беше силният страх да не се изложи, ако не изговори някоя дума както трябва.
Попитах го:
„Какво ще се случи, ако се изложиш?“
Отговори ми, че се определя като перфекционист и не иска да допуска това.
Разказах му, че и аз имам подобно преживяване. Когато започнах да правя видеа, се страхувах да не си забравя думите. Затова говорех много бързо. Исках да кажа всичко, което ми е в главата, и да избягам.
И веднъж се случи точно това.
Говоря бързо и… следващата мисъл изчезна. Няма я.
Дойде паузата, от която толкова отдавна се страхувах. Усетих напрежение и силно желание да спра камерата и да избягам… Но останах в дискомфорта. Разсмях се и казах:
„Олее, хора, забравих си думите. Ужас. Това ми беше най-големият страх. Ха, сега да видим как ще продължа.“
Замълчах за няколко секунди, сякаш да се събера… и продължих.
Тогава разбрах нещо много ценно: когато си позволя да бъда себе си, идва лекотата. Страхът вече не ме владее.
А след консултацията, когато останах сама, си дадох сметка, че тогава не само говорех бързо, а и живеех забързано.
Да си кажем направо – живеех си на автопилот. И ми харесваше.
И точно в този момент си записах три състояния, които днес обичам, а преди ме плашеха. Дори ги отричах. Три неща, които някога ми изглеждаха като проблем, а днес са ми любими.
Безвремие. Безгрижие. Безсмислие.
1. БЕЗВРЕМИЕ – КОГАТО СПРЕШ ДА ГОНИШ ВРЕМЕТО
Години наред живеех така, че имах усещането, че времето ме притискаше. Все трябваше да има следващо нещо, което да направя, постигна или свърша. Живеех забързано, динамично. Сякаш всичко беше на всяка цена.
Спях по-малко часове, защото умът ми беше зает да мисли за следващия ангажимент. Изобщо не осъзнавах, че живея на автопилот.
До момента, в който единият ми крак отказа в слабините. След като аз не можех сама да се спра, тялото ми не спря.
Плаках! Чувствах се безсилна. Стреснах се, че не мога да продължа, но чух посланието на тялото си: „Спри се, не се унищожавай! Почини си! А после я карай по-лека!“
И така започнах да се уча – да не тичам като необуздан кон от задача към задача, а да забавям и да приоритизирам.
Песента на Стефан Вълдобрев „По-полека“ ми стана любима.
А капките на д-р Бах бяха денонощно моя подкрепа, защото има подходяща есенция за вътрешното забързано темпо, която ми помогна да достигна до онова усещане за безвремие и да го заобичам. Вече не гоня времето. Не се опитвам да го настигна, нито да го спра. Просто го усещам и живея.
Ако и ти имаш потребност да забавиш своя забързан ритъм, имай предвид, че приготвям индивидуални комбинации от есенции на д-р Бах според емоционалните нужди.
2. БЕЗГРИЖИЕ – КОГАТО ПУСНЕШ ВСИЧКО ОТ ПЛЕЩИТЕ СИ.
Второто състояние, което обичам днес, а преди отричах е Безгрижието.
То за мен е да имам ден, в който не мисля за задачи, които ме чакат, не бързам, не планирам следващото нещо, не се чувствам длъжна непрекъснато да върша нещо полезно.
Просто спрягам глагола „мотая се“, както го наричам аз и това ми харесва. Правя това, което ми се прави, или не правя нищо. Без угризения, че губя времето си.
Преди никога не си бях помисляла, че мога да си позволя такова нещо. Все имаше нещо за вършене, някакъв ангажимент, някаква отговорност. Дори когато си почивах, умът ми вече беше зает със следващата задача.
Обикновено когато човек свикне да бъде силен и отговорен, е много вероятно да започне да вярва, че всичко зависи от него и да поема и чужди отговорности. Поради силното чувство на дълг да продължава да действа до изтощение.
В системата на д-р Бах цветната есенция Дъб се свързва именно с този стремеж да продължаваш да се бориш и да издържаш, дори когато си уморен. Аз често я приемах преди години.
Ако искаш да разбереш дали се разпознаваш в това състояние, попитай се:
- Смятам ли се за неуморна и много отговорна?
- Винаги ли с нещо се боря?
- Когато съм уморена, продължавам ли да действам?
Ако отговорът на тези въпроси е „да“, искам да ти напомня нещо, което може би знаеш, но понякога забравяш:
Ние не сме машини. Не е нужно непрекъснато да доказваме колко можем да понесем.
Аз си позволих да имам дни, в които съм безгрижна, защото животът не е само това, което трябва да направим. Той е и онова, което си позволяваме да преживеем. Лекотата, отпускането, смехът, почивката, разнообразието и веселието също имат място в живота ни. Не е необходимо всяка минута да бъде продуктивна, за да има стойност.
Ако вече си се изморила да живееш под вътрешен натиск е хубаво в личната ти комбинация от капки на д-р Бах да присъства есенция Дъб.
3. БЕЗСМИСЛИЕ - КОГАТО НЕ ТЪРСИШ СМИСЪЛ ВЪВ ВСИЧКО
Третото състояние е безсмислието.
Много често, когато сме в състояние на апатия и безразличие, имаме усещането, че наблюдаваме живота през стъкло, вместо да го живеем. Всичко ни изглежда безсмислено. А когато всичко е безсмислено, първото логично нещо, за което се сещаме, е да потърсим нов смисъл.
Преди години, оставайки в това усещане, осъзнах, че дори да се хвана за нещо друго, което да осмисли живота ми, рано или късно отново мога да го загубя и да се озова на същото място, защото, когато се вкопчвам в нещо външно, за да живея, стабилността ми зависи от него. А то винаги може да се промени или да се разпадне. И тогава осъзнах, че не е нужно да търся някакъв грандиозен смисъл в живота, за да си позволя да го живея.
Достатъчно е да се науча да присъствам във всеки момент. Тук и сега. Тогава всеки миг вече има смисъл.
Безсмислието, което обичам, е просто да живея, без да настоявам да търся смисъл във всичко, а да преживявам живота с присъствие и страст. Тук и сега. Защото до апатия и безразличие често се стига, когато сме дали твърде много значение на нещо, а после сме го загубили.
В системата на д-р Бах цветната есенция Шипка е за състояния на апатия и загуба на интерес към живота. Когато сякаш си спрял да очакваш нещо хубаво, нищо не те вълнува истински и просто преминаваш през дните си, без да усещаш, че ги живееш.
Често до това състояние се стига, след като сме вложили твърде много надежда и смисъл в нещо външно за нас – връзка, работа или мечта, която сме загубили или не сме успели да осъществим. Когато това се случи, сякаш губим и причината да продължим напред. Липсва радостта.
В такива случаи включвам есенцията Шипка в индивидуалната комбинация от капките на д-р Бах, която приготвям според емоционалните нужди на всеки човек.
ЖИВОТ БЕЗ НАПЪНИ
Цял живот човек може да се напъва да бъде умен, интересен, добър, силен, красив, успешен, полезен, осъзнат, талантлив, правилен... И това е нещо много модерно в нашия съвременен свят.
„Да бъдеш някоя“ обаче носи и скрития, изморителен стремеж - да поддържаш образа на тази, която си избрала да бъдеш.
Ами, ако спреш да поддържаш този образ? Коя си тогава?
Дали си невидима, или просто вече не ти е нужно да бъдеш някоя определена, за да усещаш, че те има? Разликата е голяма.
А ако си позволиш поне за няколко дни да си никоя – да не си отговорна за всичко, да не знаеш накъде, да не решаваш, да не се развиваш, да не превръщаш преживяното в урок...
Тогава коя си?
Попитай се, не за да се откажеш от себе си, а за да провериш дали наистина имаш нужда да бъдеш нещо определено.
По -горе описах трите състояния, които напоследък обичам: безвремие, безгрижие, безсмислие.
Под тях обаче открих нещо общо - присъствието и онази детска радост от това, че ме има.
Без цел на всяка цена. Без доказване, че съм важна. Без постоянно да търся нещо, което да осмисли живота ми. Без нужда да бъда някоя.
Достатъчно ми е да си напомня:
„Има ме. Какво по-хубаво от това?!“
И точно в това е лекотата и свободата.
Живот без напъни!
Имаш ли нужда от подкрепа, за да намериш своята лекота?
Понякога знаем, че сме уморени, но не знаем как да спрем. Друг път толкова сме свикнали да бъдем силни, отговорни и да се справяме сами, че дори не забелязваме колко много напрежение носим. А може би просто усещаме, че нещо в нас се е променило и искаме отново да се свържем със себе си, с желанията си и с радостта от живота.
Ако разпознаваш себе си в тези редове, можеш да се свържеш с мен за индивидуална консултация, на която да разгледаме твоите емоционални потребности и това, което преживяваш в момента и да ти приготвя микс от цветни есенции на д-р Бах, съобразена с твоето емоционално състояние.
Не е необходимо да стигаш до пълно изтощение, за да си позволиш да забавиш темпото. Не е нужно непрекъснато да доказваш, че можеш да понесеш още. Понякога първата крачка към промяната е просто да спреш за момент и да обърнеш внимание на себе си. Ако усещаш, че е време да го направиш, пиши ми чрез страницата „Контакти“ и ми разкажи как се чувстваш.