Човек не може да планира всичко в живота си, нито да го предвиди. Той може само да начартае пътя в мислите си или на лист хартия, и да си постави цели, които да следва. Има хора, които са прекалено уверени в себе си и в успеха си, но всички сме хора, които стъпваме по земята, а животът е непредсказуем и не винаги нещата зависят от нас. Затова е важно да внимаваме с категоричните думи за бъдещето като „никога“ и „винаги“! Особено когато ги използваме в изрази като „никога няма да направя…“, „винаги ще съм така“, „винаги ще съм на това мнение“ – ние не просто описваме намерения, а предварително си поставяме граници, които ограничават развитието ни. Тези фрази се превръщат в езикови капани, форма на генерализация – опит да сложим живота в рамка и да го направим сигурен и предвидим. Когато казваме „никога“, ние затваряме себе си и възможностите, които още дори не познаваме. А когато казваме „винаги“, си създаваме очаквания, които трудно можем да задържим във времето, а и не винаги е нужно.
Мозъкът започва да третира дадено действие като напълно забранено и изключено от възможностите ни, ако често изричаме „никога“. Това свива мисленето и спира да обмисляме „как би могло да стане“, дори когато обстоятелствата се променят.
Когато казваме „винаги“, ние фиксираме образ за себе си или за живота („винаги съм такъв“, „винаги се случва това“), което създава усещане за статичност. Така умът започва да игнорира изключенията и новите ситуации, които не пасват на тази рамка.
С други думи, вместо да мислим гъвкаво и според контекста, тези думи ни карат да мислим „черно-бяло“ — сякаш всичко е постоянно и непроменливо, което рядко е така в реалността.
Може да си мислиш, че щом искаш нещо сега в този момент, цял живот ще имаш същото желание и ще си на същия акъл, но ние променяме с времето - мислите си, желанията и виждането си за нещата, а от там и изборите си. Всяко нещо в живота ни е преходно. Затова не казвай ,,никога" - не защото не вярваш на себе си, а защото съдбата обръща така нещата, че да направиш или преживееш това, в което си се зарекъл! Ако се научиш да се доверяваш на живота, тогава е много по-малко вероятно да изпадаш в крайности и ще живееш леко и гъвкаво!
В крайна сметка остава въпросът: дали човек наистина вярва в думата си, когато казва ,,никога'', или просто му се иска да спази съдържанието ѝ...? Може би по-важното е да не се отнасяме лекомислено, а да мислим преди да говорим, защото „никога“ често се оказва, че е равно на ,,всичко е възможно".
С тази публикация обръщам внимание на риска от категоричните обещания и уверения, които можем да дадем на себе си или на другите за бъдещето. Вместо да използваме ,,никога" или ,,винаги" като абсолютни граници, е по-добре да останем отворени към промяната и да се приспособяваме към новите възможности, които ни се откриват. Животът е динамичен и изисква гъвкавост и откритост към различията и промените. Може да се заклещваме в статични убеждения, но можем да се учим да плаваме в потока на живота с доверие, вместо да вървим срещу него. Избор е!
Магарето е символ на упоритост и инат, затова избрах тази снимка! Ако публикацията за теб е била полезна, сподели я!