Ако често в живота ти се самообвиняваш и се питаш: Какво би било, ако...?
Ако бях премълчал/а...
- Ако бях отказал/а...
- Ако бях действал/а...
- Ако...ако..ако...
Щях да имам друг резултат. Щях да съм още с този партньор. Щях да имам нова работа...
Спри, спри да мачкаш себе си и по-надолу прочети!
Човек винаги взема решения според знанията и убежденията, които има в дадения момент. С времето обаче се развива – натрупва опит, разширява мирогледа си и започва да вижда същите ситуации по различен начин. И тук идва самообвинението – защото съди себе си от позицията на настоящата си мъдрост за решения, които е вземал в миналото. Това обаче е гледната точка на сегашното му „аз“, а не на този, който е бил тогава. Истината е, че в онзи момент е направил най-доброто, което е можел, и затова е постъпил така. Вместо да се смачква със самообвинение, по-ценно е да се зарадва на израстването си – че днес вижда по-далеч и разбира повече себе си. Това не е повод за вина, а за удовлетвореност.
Душата ни винаги знае къде да ни отведе. В онзи момент сме имали нужда точно от тази опитност – за да се освободим от ненужното или да срещнем хората, които ще ни помогнат да вървим напред. Когато не одобряваме своите избори, попадаме в капана на самосъжалението и зацикляме в мисли за миналото. А това ни ограбва радостта от живота тук и сега. Ако искаш да се освободиш от оковите на обвинението и самосъжалението се довери на капките на д-р Бах.