Болестите идват в тялото ни, за да получим послания на душата. Те ни подтикнат да направим промяна в начина си на живот. Всеки симптом и болест са знак, че е необходимо да научим определени уроци. Преди да се прояви симптом в тялото, първо е мисъл, вярване и емоция. Трупаме вътре в нас неизразени емоции, страхове, гняв, вина, срам, примиряваме се с обстоятелствата. Мълчим, когато ни се иска да изкрещим, преглъщаме болките и обидите. Всичко това остава заключено в тялото ни във всяка наша клетка и започва да ни разрушава отвътре. Човек сам разболява себе си и има силата да се изцели. Всички ние, които сме лечители и терапевти, само подпомогаме процеса на изцелението. Ако болният откаже да опознае себе си и преразгледа вътрешния си свят, остава хронично болен, а и зад всяка една болест има скрита изгода.
Когато човек не познава себе си или му е невъзможно да задоволи потребностите си, ги задоволява чрез болестта!
- Ако не харесва работата си боледува, за да не ходи на работа.
- Ако дълго време не си дава почивка боледува, за да е в нищонеправене, така не обвинява себе си, че има работа, а отсъства.
- Дете, което не иска да ходи на училище или детска градина, ако каже своето желание, няма да му се уважи причината, но щом е болно, то със сигурност не посещава занятия.
- Много често жените тип домакини, които казват, че нямат време и финанси да се погрижат за себе си, те боледуват и така си дават грижа, като приемат лекарства и ходят редовно на прегледи.
- Болестта ти дава право да получаваш грижа, внимание, дава ти възможност да се чувстваш обичан от близките ти. Те се грижат за теб, а ако не го правят може още по сериозно да започнеш да боледуваш.
- Болестта те кара да се чувстваш специален. Разказваш за борбата с болестта и се чувстваш герой, че се справяш. Когато човек не може да се реализира, той не пуска болестта, защото няма върху какво друго да се фокусира. Осмисля си живота, като общува с лекари и приятели само за болестта, така си я и поддържа. А ако няма болест, живота ще му е скучен и празен, за какво ще мисли?
- Ако трябва да ходи на някакво събитие, но не умее да отказва, предния ден или часове преди това може да се разболее, за да не отиде на събитието. Когато човек има страдание и получава съжаление, може да го възприеме като любов, за да задоволи нуждата от любов и уважение.
- Много връзки, в които няма любов не се разпадат, защото единия партньор е болен, а другия го съжалява или се чувства длъжен. Болният поддържа връзката. В някои случаи може болестта да е ту в единия, ту в другия партньор. Години наред, винаги в семейството има някой болен. Връзката се поддържа от болестта, а не от любовта.
- Когато детето е болно, раздялата се отлага. Може редовно да боледува, за да са родителите във връзка.
- Желанията на болния винаги се изпълняват. Ако не умееш да казваш от какво имаш нужда, когато си болен с лекота споделяш какви са ти нуждите.
- Ако жената не желае да има сексуални контакти с партньора си, тя е постоянно с влагалищни инфекции, това я пази от интимност с него.
- Много често майката задоволява нуждите си чрез болестта на детето си. Казва, че няма възможност да ходи на работа, защото детето е болно. Чувства, че има мисия да е майка на ,, различно дете". Ако не се откаже в главата си от тази роля, детето винаги ще е болно, а тя ще вярва, че си върши мисията.
Какво ти дава болестта? Признай си, но не се обвинявай! Дай си това нещо или смело го сподели на близките си! Болестта си тръгва, когато ти нямаш нужда от нея. Ако вече желаеш да опознаеш и пренаредиш вътрешният си свят или си готов да се разделиш с болестта, подкрепи се със силата от природата.