Примирението и смирението/приемането/ често се бъркат, но носят различни емоционални и психологически последствия. В тази статия ще споделя в дълбочина каква е разликата между примирението и смирението/приемането/, и как те се проявяват в ежедневието ни, и как влияят на нашето емоционално състояние. Разбирането на тези две концепции е ключово за личностното ни развитие и способността ни да се справяме с предизвикателствата на живота.
- В примирението има огорчение, неудовлетвореност, усещане за загуба, нужда от контрол и неверие в живота. Човек външно дава вид, че е приел дадени обстоятелства, но вътре в него е бунт. Казва: ,,Не ми харесва това, но нямам избор''. В примирението има съдене, гняв, напрежение и мърморене, че са се развили така нещата. Човек се примирява и когато се откаже да действа, тогава когато нещата зависят от него. Вижда положението безнадежно и се самосъжалява, от което страда.
- Смирението е един от добродетелите, то е приемане. Човек приема ситуацията, която не зависи от него, изживява негативните чувства и се освобождава от тях. Приема напълно ситуацията не защото е принуден, а защото се доверява на живота, че всичко е за добро. Приемането му носи усещането, че Вселената се грижи за него и той е в мир с вътрешния си свят. Смирението идва от душата и е свързано с любовта към себе си, другите и живота. Смирения човек е човечен, той не осъжда хората. Приема нещата такива каквито са, не прави опити да контролира това, което не зависи от него. Не се бунтува. Смирението не е пасивност, а да знаеш кога да действаш и то с любов.
ПРИМИРЕНИЕТО Е ЧОВЕШКО КАЧЕСТВО, А СМИРЕНИЕТО Е БОЖЕСТВЕНО КАЧЕСТВО!
ПРИМИРЕНИЕТО Е БОЛКА, А СМИРЕНИЕТО / ПРИЕМАНЕТО/ Е ЛЕКОТА, МЪДРОСТ И ОСЪЗНАТОСТ!