Унижение означава да се почувстваш принизен, да се срамуваш, да се обидиш. Едно дете може да се почувства унизено, когато родителя го обижда, сравнява с други деца или му прави забележки пред други хора. Така детето започва да се опитва да бъде такова, каквото другите искат от него, за да е харесвано. Страхува се да не бъде унижено и да се срамува. Страдащия от унижение създава маска на мазохизъм. Това е поведение на човек, който намира удоволствие в страданието. Наказва себе си преди другия да го е направил, търси болката и унижението. Несъзнателно се самонаказва и обвинява. Забравя за себе си, защото твърде много се концентрира върху нуждите и проблемите на другите. Емпат е, приема емоциите на другите и се чувства отговорен за тяхното щастие. Такива хора много често са депресирани, но в основата е травмата. Те не харесват себе си, защото са били унижавани. Някои от тях обаче умеят да се надсмиват над себе си, за да прикрият страхът от срама под думите, които предизвикват смях. Свръхчувствителни са и най-дребната критика ги кара да се чувстват обидени и унизени. Възможно е да са обиждани от приятели и съученици още в детството си заради външния си вид.
Травмата от унижение се лекува, когато започнеш да се грижиш за себе си, когато спреш да подчертаваш недостатъците си и да се обвиняваш.
Ако се припознаваш в написаното и искаш да разбереш, колко си специален/а и важен/а за това, че си се родил/а ми пиши. Аз ще ти помогна да си върнеш радостта от живота, като се сприятелиш със себе си.