Ако като дете често си била обвинявана или критикувана, без да си поощрявана за успехите си, е много вероятно днес да носиш в себе си силно чувство на вина. И може би си започнала да вярваш, че не се справяш достатъчно добре и че си виновна за много неща.
Когато си чувала често обвинение в детството си, с времето изграждаш навик да се самообвиняваш. Дори когато никой не те обвинява, вътрешният ти глас продължава да го прави. Започваш да вярваш, че е неправилно да не изпитваш вина, дори да не си направила нещо кой знае какво. Сякаш липсата на вина те прави „лош човек“.
Чувството за вина най-често е свързано с миналото. Връщаш се към ситуации, които не можеш да промениш, и отново и отново ги преживяваш. Самонаказваш се, като си причиняваш вътрешна болка, сякаш трябва да „изкупиш“ грешката си. Но истината е, че миналото не може да бъде променено, и съвършени хора няма. Грешките са част от човешкия опит.
Чувството за вина е тежък товар. То отнема енергията ти и те задържа на едно място. Пречи ти да продължиш напред, защото вниманието ти остава заключено в миналото. Често хората, които изпитват силна вина, са мили, отзивчиви и съпричастни. Доброто е вътре в тях, но те не умеят да бъдат добри към себе си.
Много важно е да се разбере, че вината не винаги означава, че си направила нещо грешно. Понякога тя е просто научен модел – начин, по който си свикнала да реагираш. И докато не го осъзнаеш, ще продължаваш да носиш тежест, която дори не е твоя.
Освобождаването от вината започва с приемане. Да приемеш, че си направила най-доброто, на което си била способна в дадения момент. Да си позволиш да бъдеш човек – с грешки, с уроци и с развитие. Да спреш да се наказваш и да започнеш да се отнасяш към себе си с разбиране.
Хубавото е, че това може да се промени. На всеки от нас му е дадена свободна воля – да избере дали да остане в самонаказанието или да поеме по пътя на осъзнаването и вътрешната свобода. Вината е форма на абсолютно обезценяване. Нещо, като ,,Аз не заслужавам. Аз не трябва да съм тук, Аз трябва да изчезна." Затова е противоположното на любовта. Любовта е абсолютно приемане на себе си.
Ако тази тема те докосва и търсиш решение - пиши ми тук!