Имам една приятелка, която много обичам, въпреки войнствения и характер. Разговорите с нея са ми много вълнуващи, защото никога не виждаме нещата по един и същи начин. Моята реалност е една, нейната е друга, но пък сме си дружки от години. Та, днес си спомних за един наш разговор и нейните думи:
- ,,Добре де на мен, защо не ми се случват чудеса? На теб все нещо интересно ти се случва. Аз в любовта не вярвам, а в чудеса ще повярвам, като ги видя."
Тогава отговорих:
- ,,Когато повярваш ще започнеш да ги виждаш".
Днес отново деня ми беше изпълнен със синхроничности. Мислех си от кой момент повярвах аз, в знаци от вселената и чудеса. Първо запомних една случайност, която преобърна живота ми. Научих се да наблюдавам какво ми се случва и какво ми показва Вселената, защото мислех, че това е просто една случайност.
Моето първо чудо и вълшебство беше срещата ми с капките на д-р Бах. Колкото повече ги приемам, толкова по-лесно разгръщам потенциала си и се радвам на себе си. Осъзнах, че аз съм цяло чудо. Та, моята рецепта за чудеса е човек да опознава себе си, да разгръща потенциала си, за да отвори пространство за чудеса. Когато осъзнае, че той е чудото ще има усещането, че живее живот изпълнен с чудеса, защото ще ги твори и ще има очи да ги вижда в ежедневието си.