През изминалата година направих един автентичен избор, който никога не съм вярвала, че ще направя. Но когато човек расте отвътре, започва да прави различни избори – за себе си и за живота си.
След като приключих вътрешната си борба с витилигото и напълно го приех, месеци по-късно с лекота взех решение да спра да си боядисвам косата.
Зададох си следния въпрос:
„Защо се боядисвам?“
Отговорът беше:
„Защото така се харесвам.“
Тогава диалогът с мен самата продължи така:
„А откъде знам, че няма да се харесвам и без боя? Аз дори не знам каква е естествената ми коса. Защо я крия?“
Сякаш Вселената чу този мой вътрешен разговор. Няколко дни по-късно случайно попаднах на коментар на жена, която подробно разказваше за своя път, докато израсте естествената ѝ коса. Благодарих ѝ за споделеното и точно в този момент взех решението.
След 29 години всеки месец боядисване се почувствах свободна от един излишен ангажимент – да съм роб на корените си, за да прикривам естествения си цвят на косата.
Осъзнах нещо много важно:
Проблемът никога не е бил в това, че косата ми побелява.
Проблемът беше във вярването, че трябва да я крия – защото „така се прави“, защото всички го правят и защото белият цвят се свързва със стареене.
Хората правят какви ли не неща, заради ограничаващи убеждения или страхове, най- вече страх от отхвърляне. Всъщност тези избори им служат, като ги пазят от неща, с които не искат да се срещат.
Аз избрах да не воювам повече – нито с тялото си, нито със себе си.
Избрах да се срещна честно със своята истинска същност, без да се крия зад бои за коса.
Винаги съм харесвала естествените неща, автентичността и свободата. Щастлива съм, че си позволих да се впусна в това приключение.
Днес се чувствам свободна:
Свободна от нуждата всеки месец да прикривам корените си.
Свободна от хорското мнение.
Свободна от вярването, че бялата коса застарява.
Свободна от страха да бъда отхвърлена.
Защото вътре в мен има спокойствие и уют с това решение.
Обичам тази свобода и я нося с лекота и гордост на главата си.
Снимката в тази публикация е направена отгоре, за да се виждат корените ми. На различна светлина нюансът изглежда различно.
Ако тази тема те докосва, ако имаш страх от остаряване, от критика или ти е трудно да приемеш себе си такава, каквато си – създадох безплатна Facebook група, в която споделям повече за този път и трансформацията до която води. В тази група говорим открито за страха от побеляването, за натиска да изглеждаме „млади“ и за пътя към приемането на себе си. Споделям опита си, вътрешните процеси и подкрепям жени, които искат повече свобода и лекота в това решение.
Заповядай да се присъединиш и ти: Свободата да спреш да си боядисваш косата