С дъщеря ми имахме интересен и поучителен разговор, който реших да споделя. Тя ме попита следното:
- Мамо, ти не си като другите майки. Имам чувството, че на теб не ти пука дали ще имам 4 или 6.
Отговорих ѝ:
- Да, така е! Даже мисля, че е добре понякога да имаш и двойки. Хубаво е да се научиш още от сега, като дете, да падаш и да изградиш умението да се изправяш. Да имаш двойка означава, че не си се справила и е напълно нормално да има неща, които не знаеш и не можеш. Няма съвършени хора, които винаги всичко да знаят и могат, и колкото по-рано си го признаят и преживеят, толкова по-лесно ще живеят.
- Да бе, да не съм тъпа, че да имам двойки. Има деца, които нямат слаби оценки. – отговори ми гневно тя.
- Да, има такива деца, но колко от тях са щастливи? – попитах я аз.
- Мамо, сега говорим за оценките, а не за щастието. – опита се тя да ме върне към оценяването.
Продължих аз да и обеснявам:
- Тези деца ще имат склонност към перфекционизъм, а той е убиец на щастието. В същото време те ще свикнат някой друг да ги оценява и да му вярват. А ти знаеш, че всеки учител оценява различно. За в бъдеще тези деца, като станат възрастни, ще търсят пак външна оценка и валидация – как другите ги оценяват и какво мислят за тях. Това е пагубно.
- Е, какъв е смисълът от оценките? – зачуди се тя.
- Да те стимулират да научиш материала, но това не те определя какъв човек си ти. Оценките в училище не са равни на това коя си ти. А когато ги приравняваш, страдаш или се издигаш. На кратко казано - не знаеш коя си, защото всеки път те оценяват различно. Разбери, че винаги ще се справяш по-добре по предметите, които са ти любими, и ще ти е трудно по тези, които не са. Оценката на учителя е за самия материал, върху който те изпитва, но е много по-важен твоят фокус и удовлетворение върху процеса на учене. Ти каква оценка си си дала сама на себе си за ученето? Моят фокус е върху теб, а не върху оценката. Така след време няма да се чудиш как ме оценяват другите, а ще се питаш: „Аз бях ли фокусирана и удовлетворена ли съм от себе си, от това, което свърших?“ Не искам да те възпитавам в перфекционизъм, защото той ще те унищожи, а искам да те науча да преживяваш, създаваш, да правиш нещата от сърце. Да не стоиш под напрежение, защото се страхуваш от грешки, а да имаш умението да се изправиш след всяка трудност. Това ще ти помогне да изградиш устойчивост отвътре. А не цял живот да трепериш кой как ще те оцени, защото да чакаш оценка отвън е равно на обезценяване. Оценката на учителя е временна за един урок. А самооценката изгражда целия ти живот. В бележника ти е добре да има всичко, да е шарено – така, както е шарен животът. А по предмета, който ти е на сърце, по него винаги ще се справяш най-добре. – Оставих я с тези думи замислена.
Темата за оценките не засяга само децата, но и много възрастни – защото нуждата от външна оценка често продължава и в зряла възраст. В терапията работим именно върху това – да се върнем към своята вътрешна стойност, удовлетворение и спокойствие.
Оценка и самооценка
08.10.2025
Uncategorised