Ревността е чувство, което може денонощно да те тормози и този тормоз да го предаваш и на партньора си. Ревността идва от страх, липса на самоувереност, гняв, тъга. Ревността е породена от чувството на собственост.
Често използвани фрази при ревност и гняв:
- ,,Мразя я/го, няма да и/му простя това, което ми причини!"
- ,,Побеснявам, като чуя, че получава съобщение. Имам съмнение, че има друг/а."
- ,,През ноща и/му проверявах телефона"
- ,,Цял ден ме боли главата, защото я/го видях да говори с колега/колежка."
Ревността боли, защото човек има отчаян страх да не загуби партньора си, както и емоционална зависимост и всичко това е от нуждата да е обичан. Подсъзнанието крещи: ,,Обичай ме, точно мен, обичай! Без теб живота ще ми е празен!" Ревнивият се сравнява с хора от същия пол, защото се страхува да не бъде отхвърлен и заменен от друг по-достоен. Подсъзнателно се чувства недостоен за партньора си, затова се съмнява, че може да бъде изоставен. Ниската самооценка - има нужда партньора да му казва и показва, колко е важен за него, защото това му повдига самочувствието. Ревността е егоистично чувство - ,,аз те притежавам", което няма нищо общо с любовта! Истинската любов е свобода, даваме свобода на другия, да изразява мислите си и чувствата си с нас, без страх, че ще го нагрубим. Както и да свобоадата да общува с хора от срещуположния, без да е проследяван, критикуван и ревнуван. Ревността може да се трансформира, човек да стане по толерантен към партньора си и да отвори сърцето си, да обича истински.